бармах (Леонид Стоянов)
103 724
26 нояб. 2007 г., 12:28

Пиянство 

  Поэзия » Другая
716 0 22

Отпивам зажаднял от теб

и всяка глътка е наслада.

 Ароматът ти е тук и като лек

съзнанието ми нежно замъглява.

 

От  желание по теб съм изморен, 

умът ми се опитва да те нарисува,

изникват малки фигурки пред мен,

изваяни с дима от тежка пура.

 

Вперил поглед сред пушилката,

образа ти бегъл различавам.

Духът ти ли изскочи от бутилката?

Не вярвам! Май си въобразявам.

 

Но чашата с уиски отлежава,

забравена върху кожуха на пианото,

 а мислите ми тайно се прощават

с миналото ни, със изживяното...

 

П.С. Редакцията е направена с любезното съдействие на Елишка. Благодаря и от сърце!

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??