Пиянство
Отпивам зажаднял от теб
и всяка глътка е наслада.
Ароматът ти е тук и като лек
съзнанието ми нежно замъглява.
От желание по теб съм изморен,
умът ми се опитва да те нарисува,
изникват малки фигурки пред мен,
изваяни с дима от тежка пура.
Вперил поглед сред пушилката,
образа ти бегъл различавам.
Духът ти ли изскочи от бутилката?
Не вярвам! Май си въобразявам.
Но чашата с уиски отлежава,
забравена върху кожуха на пианото,
а мислите ми тайно се прощават
с миналото ни, със изживяното...
П.С. Редакцията е направена с любезното съдействие на Елишка. Благодаря и от сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
