Плацебо
отразен от призрака на липсващите думи
космосът поднася ни неприкосновени
хипотези падащи от звездоброя
в оглозганите измерения на времето
в тъгата си обличаме се в лудост
като зеница свиващи се раболепно
хортуваме умислено във статиката на явленията
за тяхната душа и за материята като плът
химерите прояждащи съзнанието
докосват в сънища мечтите ни
но никога не можем да ги сбъднем
посърнали като капчуци от страдание
гранясали като маслини в старо олио
позираме като интелектуални пинии нащрек
от малкото ленива красота привлечени
топим се като айсберг но сме само малка бучка лед
За някои са нещата като равна плоскост,
ядрата са костилки, трудностите болка.
За тях въпрос със повишена отговорност:
Е ли живовлякът билка, или просто троскот?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
