ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
28.12.2014 г., 13:47 ч.

Плацебо 

  Поезия » Философска
848 0 4

отразен от призрака на липсващите думи
космосът поднася ни неприкосновени
хипотези падащи от звездоброя
в оглозганите измерения на времето

в тъгата си обличаме се в лудост
като зеница свиващи се раболепно
хортуваме умислено във статиката на явленията
за тяхната душа и за материята като плът

химерите прояждащи съзнанието
докосват в сънища мечтите ни
но никога не можем да ги сбъднем
посърнали като капчуци от страдание

гранясали като маслини в старо олио
позираме като интелектуални пинии нащрек
от малкото ленива красота привлечени
топим се като айсберг но сме само малка бучка лед

За някои са нещата като равна плоскост,
ядрата са костилки, трудностите болка.
За тях въпрос със повишена отговорност:
Е ли живовлякът билка, или просто троскот?

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??