Плацентата, която ни свързваше
побеляла от студ
и покрита със скреж
вкоравена до огън
и вдървена до съскане
на юмрук свита длан
яки вени въже
съхранена с години
до забравяне втръснала
тази наша любов
изцедена печал
със инфаркти и тромб
поразили сърцата ни
пак й палиме свещ
и я ръсим с миро
и изкуствено дишане
пак й правим с устата си
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
