Плач

Понякога,

когато няма никой около мен.

Аз плача.

Защото съм усамотен.

Сълзите, които аз роня,

са плътни, топли и горчиви.

Стичат се по бузата ми

и падат в калта,

образувайки тъмни локви с години.

Аз плача.

Но и понякога се смея.

Макар и в света да има повече зло,

аз знам,

че трябва да продължавам да живея.

И понякога...

Аз просто плача...

Дишам тук, сам, свит на кълбо.

И никой даже не го е грижа -

Защо?...