Понякога,
когато няма никой около мен.
Аз плача.
Защото съм усамотен.
Сълзите, които аз роня,
са плътни, топли и горчиви.
Стичат се по бузата ми
и падат в калта,
образувайки тъмни локви с години.
Аз плача.
Но и понякога се смея.
Макар и в света да има повече зло,
аз знам,
че трябва да продължавам да живея.
И понякога...
Аз просто плача...
Дишам тук, сам, свит на кълбо.
И никой даже не го е грижа -
Защо?...
© Някой All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
