31.05.2011 г., 21:56 ч.

Плач 

  Поезия » Друга
458 0 0


Понякога,

когато няма никой около мен.

Аз плача.

Защото съм усамотен.


Сълзите, които аз роня,

са плътни, топли и горчиви.

Стичат се по бузата ми

и падат в калта,

образувайки тъмни локви с години.


Аз плача.

Но и понякога се смея.

Макар и в света да има повече зло,

аз знам,

че трябва да продължавам да живея.


И понякога...

Аз просто плача...

Дишам тук, сам, свит на кълбо.

И никой даже не го е грижа -

Защо?...

© Някой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??