Понякога,
когато няма никой около мен.
Аз плача.
Защото съм усамотен.
Сълзите, които аз роня,
са плътни, топли и горчиви.
Стичат се по бузата ми
и падат в калта,
образувайки тъмни локви с години.
Аз плача.
Но и понякога се смея.
Макар и в света да има повече зло,
аз знам,
че трябва да продължавам да живея.
И понякога...
Аз просто плача...
Дишам тук, сам, свит на кълбо.
И никой даже не го е грижа -
Защо?...
© Някой Всички права запазени