Blue_Passion_Rising (Ани)
20

21 мая 2007 г., 23:12

Плач в нощта

Поэзия

918 0 2

Сама, потънала в мрака на нощта,

изпълнена с тъга и горчивина,

плача аз за моята изстрадала душа.

Остави ме ти тук сама... без капка топлина...

Не мога да позная себе си...

Не мога да разбера...

Как оная силна натура се превърна в една развалина?

Нима е толкова лесно да се предам?

Но не, не мога да спра да плача...

Сякаш света отгоре ми се срутва,

а сърцето ми от болка се разкъсва...

Ще дойде ден, когато ще изтрия от очите си и последната сълза

и ще стъпя отново на крака!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬