21.05.2007 г., 23:12

Плач в нощта

Поезия

917 0 2

Сама, потънала в мрака на нощта,

изпълнена с тъга и горчивина,

плача аз за моята изстрадала душа.

Остави ме ти тук сама... без капка топлина...

Не мога да позная себе си...

Не мога да разбера...

Как оная силна натура се превърна в една развалина?

Нима е толкова лесно да се предам?

Но не, не мога да спра да плача...

Сякаш света отгоре ми се срутва,

а сърцето ми от болка се разкъсва...

Ще дойде ден, когато ще изтрия от очите си и последната сълза

и ще стъпя отново на крака!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

maiiiaaa (Мая Михайлова)

Супер си Ани ,а за стихотворението да не говорим

2007-06-22T18:29:46+03:00
sweet_devil (Цвети Захариева)

Това е добро

2007-05-22T09:28:10+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0