Недовършено - така ще си остане

Това платно, рисувано с тъга!

Една мечта до него ще застане,

Но тя ще плаче в самота!

Плачейки, ще слее цветовете,

Поне така ще бъдат в едно.

Различни са им световете.

Разливаше се тяхното ведро!

Намираше смисъл тревожна да плаче

Прегръщаше своята далечна следа

Заминал е нейде, незнайно далече

А тя се обрича в отвесна скала!

Съвет ù даваше нощем тъгата

Безлична, без обич, сама с ревността.

Имаше среща само с мълвата,

Която навярно смути гордостта!

Превърнал се е той в спомен,

А тя - в несбъдната мечта!

Далечен, синкав и лъжовен.

А тя - заспала под леда!