27 янв. 2011 г., 01:20

Плачеща любов

834 0 2

Загадки крие моето сърце,

пленено от любов, момче.

Ти в сърцето ми погледна,

но бързо ти от там изчезна.

Надникна ти за миг един,

но бързо, тичайки, излезе сам-самин.

Побърза да излезеш от моята душа, защото там не беше ти,

разбит, излъган и сломен, загуби ти една мечта дори.

Но уви, момче, сърцето ти е хладно.

Ти се взря сляпо в мойто същество,

а аз бях те скрила теб от цялото зловещо общество.

Защото имах само теб, една искра,

една изсъхнала сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...