Загадки крие моето сърце,
пленено от любов, момче.
Ти в сърцето ми погледна,
но бързо ти от там изчезна.
Надникна ти за миг един,
но бързо, тичайки, излезе сам-самин.
Побърза да излезеш от моята душа, защото там не беше ти,
разбит, излъган и сломен, загуби ти една мечта дори.
Но уви, момче, сърцето ти е хладно.
Ти се взря сляпо в мойто същество,
а аз бях те скрила теб от цялото зловещо общество.
Защото имах само теб, една искра,
една изсъхнала сълза.
© Лора Йорданова Всички права запазени