Jan 27, 2011, 1:20 AM

Плачеща любов

  Poetry » Love
829 0 2

Загадки крие моето сърце,

пленено от любов, момче.

Ти в сърцето ми погледна,

но бързо ти от там изчезна.

Надникна ти за миг един,

но бързо, тичайки, излезе сам-самин.

Побърза да излезеш от моята душа, защото там не беше ти,

разбит, излъган и сломен, загуби ти една мечта дори.

Но уви, момче, сърцето ти е хладно.

Ти се взря сляпо в мойто същество,

а аз бях те скрила теб от цялото зловещо общество.

Защото имах само теб, една искра,

една изсъхнала сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...