Нощта навън прегърнала е тъмнината,
звездите светят в хладното небе,
Самотата се промъква тихо в стаята
и обгръща ме със костеливите си две ръце.
Очите ми във тъмното едва се взират
и търсят твоя поглед тих и споделен,
но откриват само спомена останал ми от тебе,
сълзите стичат се на възглавницата ти до мен.
Ръцете ми от студ и те замръзват,
мислите бушуват непокорно вътре в мен,
болката по тебе бавно ме разкъса,
как успях да падна в тоз кошмарен плен!? ...