plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
4 дек. 2014 г., 18:31

Плачещо сърце 

  Поэзия » Любовная
537 0 7

Нощта навън прегърнала е тъмнината,

звездите светят в хладното небе,

Самотата се промъква тихо в стаята

и обгръща ме със костеливите си две ръце.

 

Очите ми във тъмното едва се взират

и търсят твоя поглед тих и споделен,

но откриват само спомена останал ми от тебе,

сълзите стичат се на възглавницата ти до мен.

 

Ръцете ми от студ и те замръзват,

мислите бушуват непокорно вътре в мен,

болката по тебе бавно ме разкъса,

как успях да падна в тоз кошмарен плен!?

 

А казвали са ми, че любовта е тъй прекрасна,

че като ясно слънце между двама грей,

но защо тогава в мене то угасна?

Защо изпепели без жал чувствата у мен?

 

Нощта навън студена е и есенна и ясна,

луната спи завита от копринено небе,

а в стаята ми тъмна, мрачна и неясна,

аз заспивам прегърнала плачещото ми сърце...

© Пламена Владимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви Веселка и Ачо за топлите думи!
    С приятели като Вас сърцето ми ще се стопли
    и вече няма да бъде толкова самотно!
    Приятна вечер Ви желая!!!
  • Тъгата има много лица.Лица който карат човек да да си задава въпроса защо на мен?
    Но живота продължава и ни прави по силни макар че плачем ,и сме самотни!?
    Тъжен стих но пропит с много истина и силна човешка болка!Затова ти пращам една тъжна усмивка но тя е от приятел!До нови!!!
  • С пожелание да оцветиш тъгата и прескочиш самотата! Поздрави!
  • Благодаря Ви сърдечно за добрите отзиви!
    Понякога и в най-слънчевото сърце
    настъпва мрак и самота, но пък мисля,
    че когато нещо е изживяно тогава се получават
    най-силните стихове!
  • Натъжи ме ,Пламена!
  • Тъжно стихотворение от такова слънчево момиче!
    Невероятно, но факт, но това са много лични работи.
    Творбата ти е много сполучлива и на финала малко ме просълзи:
    "Нощта навън е есенна и ясна,
    луната спи завита от копринено небе,
    а в стаята ми тъмна, мрачна и неясна,
    аз заспивам прегърнала плачещото ми сърце."
    Поздрав от сърце, Пламе и приятен ден!Оценям те високо.
  • Имаш няколко силни попадения, Пламена! За пръв път те виждам тъжна в любовта.

    "Нощта навън прегърнала е тъмнината,
    звездите светят в хладното небе,
    Самотата се промъква тихо в стаята
    и обгръща ме със костеливите си две ръце."

    Образно встъпление, върху плещите на което стъпва целият текст.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??