Плачещо сърце
Нощта навън прегърнала е тъмнината,
звездите светят в хладното небе,
Самотата се промъква тихо в стаята
и обгръща ме със костеливите си две ръце.
Очите ми във тъмното едва се взират
и търсят твоя поглед тих и споделен,
но откриват само спомена останал ми от тебе,
сълзите стичат се на възглавницата ти до мен.
Ръцете ми от студ и те замръзват,
мислите бушуват непокорно вътре в мен,
болката по тебе бавно ме разкъса,
как успях да падна в тоз кошмарен плен!?
А казвали са ми, че любовта е тъй прекрасна,
че като ясно слънце между двама грей,
но защо тогава в мене то угасна?
Защо изпепели без жал чувствата у мен?
Нощта навън студена е и есенна и ясна,
луната спи завита от копринено небе,
а в стаята ми тъмна, мрачна и неясна,
аз заспивам прегърнала плачещото ми сърце...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
