Плачи да плачем
Плачи да плачем
Какво ми остана, че да раздавам?
Нищо. Щом вече и вяра в мен нямам.
Не мога нищо да обещавам.
Зърното взеха, остана слама.
Как да посея слама без семе.
И на кого ли да се оплача?
Търсим опора, трупаме бреме
Със нерешена нова задача...
Викаме с болка - дано ни чуят!
Глухите трижди са оглушели.
В данъци нови ще ни обуят -
Нито ни чули, нито видели.
Що ми остана? Празна съм, празна.
Празна е вече и мойта родина,
Че за чужбина цветът замина.
Плачи да плачем и таз година!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
