stoyna (Стойна Димова) stoyna (Стойна Димова)
5 304
Aug 9, 2014, 10:12 AM

Плачи да плачем

  Poetry » Civic
535 0 2

                                                Плачи  да  плачем

 

 

                               Какво  ми  остана,  че  да  раздавам?

                               Нищо.  Щом  вече  и  вяра  в  мен  нямам.

                               Не  мога  нищо  да  обещавам.

                               Зърното    взеха,  остана  слама.

 

                               Как  да  посея  слама  без  семе.

                               И  на  кого  ли  да  се  оплача?

                               Търсим  опора,  трупаме  бреме

                               Със  нерешена  нова  задача...

                              

                               Викаме  с  болка  -  дано  ни  чуят!

                               Глухите  трижди  са  оглушели.

                               В  данъци  нови  ще  ни  обуят  -

                               Нито  ни  чули,  нито  видели.

 

                               Що  ми  остана?  Празна  съм,  празна.

                               Празна  е  вече  и  мойта  родина,

                               Че  за  чужбина  цветът  замина.

                               Плачи  да  плачем  и  таз  година!  

 

 

 

 

 

 

 

                                                   

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0