9.08.2014 г., 10:12 ч.

Плачи да плачем 

  Поезия » Гражданска
389 0 2

                                                Плачи  да  плачем

 

 

                               Какво  ми  остана,  че  да  раздавам?

                               Нищо.  Щом  вече  и  вяра  в  мен  нямам.

                               Не  мога  нищо  да  обещавам.

                               Зърното    взеха,  остана  слама.

 

                               Как  да  посея  слама  без  семе.

                               И  на  кого  ли  да  се  оплача?

                               Търсим  опора,  трупаме  бреме

                               Със  нерешена  нова  задача...

                              

                               Викаме  с  болка  -  дано  ни  чуят!

                               Глухите  трижди  са  оглушели.

                               В  данъци  нови  ще  ни  обуят  -

                               Нито  ни  чули,  нито  видели.

 

                               Що  ми  остана?  Празна  съм,  празна.

                               Празна  е  вече  и  мойта  родина,

                               Че  за  чужбина  цветът  замина.

                               Плачи  да  плачем  и  таз  година!  

 

 

 

 

 

 

 

                                                   

 

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??