Плачи да плачем
Плачи да плачем
Какво ми остана, че да раздавам?
Нищо. Щом вече и вяра в мен нямам.
Не мога нищо да обещавам.
Зърното взеха, остана слама.
Как да посея слама без семе.
И на кого ли да се оплача?
Търсим опора, трупаме бреме
Със нерешена нова задача...
Викаме с болка - дано ни чуят!
Глухите трижди са оглушели.
В данъци нови ще ни обуят -
Нито ни чули, нито видели.
Що ми остана? Празна съм, празна.
Празна е вече и мойта родина,
Че за чужбина цветът замина.
Плачи да плачем и таз година!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
