Плахи стъпки
С трепет и горест очаквах
тихото почукване на вратата
и плахите любими стъпки
отекваха радостно в тишината.
Прегръщаше ни нощната омая
със своята безкрайна сладост
и в тишината на лунните нощи
сърцата ни затрепваха в радост.
Когато тъга сърцата обземе,
призоваваме това щастливо време,
останало в спомена прозрачен,
да гали душата с образ далечен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мадлен Все права защищены
