11 nov 2008, 12:06

Плахи стъпки 

  Poesía » De amor
753 0 10

С трепет и горест очаквах

тихото почукване на вратата

и плахите любими стъпки

отекваха радостно в тишината.

 

Прегръщаше ни нощната омая

със своята безкрайна сладост

и в тишината на лунните нощи

сърцата ни затрепваха в радост.

 

Когато тъга сърцата обземе,

призоваваме това щастливо време,

останало в спомена прозрачен,

да гали душата с образ далечен.

 

 

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??