С трепет и горест очаквах
тихото почукване на вратата
и плахите любими стъпки
отекваха радостно в тишината.
Прегръщаше ни нощната омая
със своята безкрайна сладост
и в тишината на лунните нощи
сърцата ни затрепваха в радост.
Когато тъга сърцата обземе,
призоваваме това щастливо време,
останало в спомена прозрачен,
да гали душата с образ далечен.
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
