23 сент. 2018 г., 12:52

Пламъче

1.1K 5 9

Несъвършени сме, но толкова реални!

Едно небе прегръщаме с крилете си.

Една любов усещаме във клетките -

с цялата ѝ лудост и греховност.

 

Несъвършени сме, но щури от обичане,

осъдени да изживеем радостта си.

Нима не е вълшебство всяко вдишване

след всеки нежен смут в кръвта ни?!

 

Несъвършени сме, сред съвършенството на тишината,

но всяко пламъче в душата ни е живо.

И то трепти, в огнището отляво,

с най-светлата  молитва на сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце за отзива, Албена! Моето уважение!
  • Толкова ми е близък този стих... Споделям го напълно , Доче! Поздравления!
  • Руми, Гавраил, щастлива съм, че почувствахте моето пламъче. Щастлива и успешна седмица.
  • Ако бяхме съвършени, нямаше да можем да усещаме истинските неща от живота! Прекрасно е, Доче, приеми поздрав и от мен!
  • Несъвършени сме но може би за това сме с пламъче в душите си.
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...