Пламъче
Несъвършени сме, но толкова реални!
Едно небе прегръщаме с крилете си.
Една любов усещаме във клетките -
с цялата ѝ лудост и греховност.
Несъвършени сме, но щури от обичане,
осъдени да изживеем радостта си.
Нима не е вълшебство всяко вдишване
след всеки нежен смут в кръвта ни?!
Несъвършени сме, сред съвършенството на тишината,
но всяко пламъче в душата ни е живо.
И то трепти, в огнището отляво,
с най-светлата молитва на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
