Несъвършени сме, но толкова реални!
Едно небе прегръщаме с крилете си.
Една любов усещаме във клетките -
с цялата ѝ лудост и греховност.
Несъвършени сме, но щури от обичане,
осъдени да изживеем радостта си.
Нима не е вълшебство всяко вдишване
след всеки нежен смут в кръвта ни?!
Несъвършени сме, сред съвършенството на тишината,
но всяко пламъче в душата ни е живо.
И то трепти, в огнището отляво,
с най-светлата молитва на сърцето.
© Дочка Г All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
