Несъвършени сме, но толкова реални!
Едно небе прегръщаме с крилете си.
Една любов усещаме във клетките -
с цялата ѝ лудост и греховност.
Несъвършени сме, но щури от обичане,
осъдени да изживеем радостта си.
Нима не е вълшебство всяко вдишване
след всеки нежен смут в кръвта ни?!
Несъвършени сме, сред съвършенството на тишината,
но всяко пламъче в душата ни е живо.
И то трепти, в огнището отляво,
с най-светлата молитва на сърцето.
© Дочка Г All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
