Очите ти не срещнах - закопнях!
А можеше в тях себе си да видя!
Искриците им в звънкия ти смях
припламваха преди да си отида!
За да те нося дълго в паметта си!
Да те наричам с имена красиви!
И в стиховете, в нощите, в съня си
да паля топли пламъчета живи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены