20 дек. 2014 г., 02:17

Плашилата

1.3K 0 5

Не ми казвайте, че красотата,
не е важна в днешно време,
защото, милички, за плашилата,
на никой нищо не му дреме.


Както виждаме в сериалите,
гнилите ябълки в миг се събират,
защото животът е реалити,
изплетен от нечии амбиции.


А плашилата остават на фронта,
да ги обстрелват с гнусни обиди,
всяка дума - изстрел, всеки поглед - бомба,
забиващи се в сърцето стрели...

 

Но плашилото гони само гаргите,
само гаргите и техните крясъци,
защото душите им, кухи и изкуствени,

остават пак стъпки в пясъка!
                                           19.12.14г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилян Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Плашилата плашат само онези които пируват с плодовете и житото без да полагат грижа те да порастат и да узреят. За онези, които сеят и поливат, плашилата са верен приятел а куклите - безполезни.
  • Може да се каже, че в третата строфа се разкрива една кулминация на гнева, на бунта срещу посредствеността и изкуствените ценности, с което се подчертава колизията между плашилата и куклите! Благодаря отново!
  • Много смислено стихотворение, чието суматорно въздействие изкристализира във финалния куплет!

    Поздрав!
  • Благодаря! Весело изкарване на празниците!
  • Много мъдрост има в творбата ти, Диляне. Много мъдрост и много истина.
    1 Кой отрича красотата?Говоря за красотата, а не за суетата, защото
    тя е криворазбрана красота, плашилото си остава винаги плашило и с външните му и вътрешни качества.
    Възхищавам ти се на толкова ранната зрялост!
    Поздрав за творбата ти и за нейния автор! Да е жив и здрав и
    Благословен от Бог! Амин!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...