Dec 20, 2014, 2:17 AM

Плашилата

  Poetry » Civic
1.3K 0 5

Не ми казвайте, че красотата,
не е важна в днешно време,
защото, милички, за плашилата,
на никой нищо не му дреме.


Както виждаме в сериалите,
гнилите ябълки в миг се събират,
защото животът е реалити,
изплетен от нечии амбиции.


А плашилата остават на фронта,
да ги обстрелват с гнусни обиди,
всяка дума - изстрел, всеки поглед - бомба,
забиващи се в сърцето стрели...

 

Но плашилото гони само гаргите,
само гаргите и техните крясъци,
защото душите им, кухи и изкуствени,

остават пак стъпки в пясъка!
                                           19.12.14г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Плашилата плашат само онези които пируват с плодовете и житото без да полагат грижа те да порастат и да узреят. За онези, които сеят и поливат, плашилата са верен приятел а куклите - безполезни.
  • Може да се каже, че в третата строфа се разкрива една кулминация на гнева, на бунта срещу посредствеността и изкуствените ценности, с което се подчертава колизията между плашилата и куклите! Благодаря отново!
  • Много смислено стихотворение, чието суматорно въздействие изкристализира във финалния куплет!

    Поздрав!
  • Благодаря! Весело изкарване на празниците!
  • Много мъдрост има в творбата ти, Диляне. Много мъдрост и много истина.
    1 Кой отрича красотата?Говоря за красотата, а не за суетата, защото
    тя е криворазбрана красота, плашилото си остава винаги плашило и с външните му и вътрешни качества.
    Възхищавам ти се на толкова ранната зрялост!
    Поздрав за творбата ти и за нейния автор! Да е жив и здрав и
    Благословен от Бог! Амин!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....