20 dic 2014, 2:17

Плашилата

  Poesía » Civil
1.3K 0 5

Не ми казвайте, че красотата,
не е важна в днешно време,
защото, милички, за плашилата,
на никой нищо не му дреме.


Както виждаме в сериалите,
гнилите ябълки в миг се събират,
защото животът е реалити,
изплетен от нечии амбиции.


А плашилата остават на фронта,
да ги обстрелват с гнусни обиди,
всяка дума - изстрел, всеки поглед - бомба,
забиващи се в сърцето стрели...

 

Но плашилото гони само гаргите,
само гаргите и техните крясъци,
защото душите им, кухи и изкуствени,

остават пак стъпки в пясъка!
                                           19.12.14г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Плашилата плашат само онези които пируват с плодовете и житото без да полагат грижа те да порастат и да узреят. За онези, които сеят и поливат, плашилата са верен приятел а куклите - безполезни.
  • Може да се каже, че в третата строфа се разкрива една кулминация на гнева, на бунта срещу посредствеността и изкуствените ценности, с което се подчертава колизията между плашилата и куклите! Благодаря отново!
  • Много смислено стихотворение, чието суматорно въздействие изкристализира във финалния куплет!

    Поздрав!
  • Благодаря! Весело изкарване на празниците!
  • Много мъдрост има в творбата ти, Диляне. Много мъдрост и много истина.
    1 Кой отрича красотата?Говоря за красотата, а не за суетата, защото
    тя е криворазбрана красота, плашилото си остава винаги плашило и с външните му и вътрешни качества.
    Възхищавам ти се на толкова ранната зрялост!
    Поздрав за творбата ти и за нейния автор! Да е жив и здрав и
    Благословен от Бог! Амин!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...