20.12.2014 г., 2:17

Плашилата

1.3K 0 5

Не ми казвайте, че красотата,
не е важна в днешно време,
защото, милички, за плашилата,
на никой нищо не му дреме.


Както виждаме в сериалите,
гнилите ябълки в миг се събират,
защото животът е реалити,
изплетен от нечии амбиции.


А плашилата остават на фронта,
да ги обстрелват с гнусни обиди,
всяка дума - изстрел, всеки поглед - бомба,
забиващи се в сърцето стрели...

 

Но плашилото гони само гаргите,
само гаргите и техните крясъци,
защото душите им, кухи и изкуствени,

остават пак стъпки в пясъка!
                                           19.12.14г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плашилата плашат само онези които пируват с плодовете и житото без да полагат грижа те да порастат и да узреят. За онези, които сеят и поливат, плашилата са верен приятел а куклите - безполезни.
  • Може да се каже, че в третата строфа се разкрива една кулминация на гнева, на бунта срещу посредствеността и изкуствените ценности, с което се подчертава колизията между плашилата и куклите! Благодаря отново!
  • Много смислено стихотворение, чието суматорно въздействие изкристализира във финалния куплет!

    Поздрав!
  • Благодаря! Весело изкарване на празниците!
  • Много мъдрост има в творбата ти, Диляне. Много мъдрост и много истина.
    1 Кой отрича красотата?Говоря за красотата, а не за суетата, защото
    тя е криворазбрана красота, плашилото си остава винаги плашило и с външните му и вътрешни качества.
    Възхищавам ти се на толкова ранната зрялост!
    Поздрав за творбата ти и за нейния автор! Да е жив и здрав и
    Благословен от Бог! Амин!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...