21 нояб. 2019 г., 10:12

Плашлив

545 1 1

По пръстите пера

червеното мастило свети.

От сблъсъка на световете

изтръгва се зора.

 

Лицето ти – вода,

целувката ми отразява.

Но сянката ти отминава,

изтрита без следа.

 

След теб ще дойде друг –

не толкова прозирен. Плътен.

Присъствие, не дух безпътен

в случаен, чезнещ звук.

 

След твоя сън, нетраен и плашлив –

              мистичен дим и дъх на "Живанши".

 

 

18.11.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=_x7I9JMzLuY

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...