21.11.2019 г., 10:12

Плашлив

543 1 1

По пръстите пера

червеното мастило свети.

От сблъсъка на световете

изтръгва се зора.

 

Лицето ти – вода,

целувката ми отразява.

Но сянката ти отминава,

изтрита без следа.

 

След теб ще дойде друг –

не толкова прозирен. Плътен.

Присъствие, не дух безпътен

в случаен, чезнещ звук.

 

След твоя сън, нетраен и плашлив –

              мистичен дим и дъх на "Живанши".

 

 

18.11.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=_x7I9JMzLuY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...