По пръстите пера
червеното мастило свети.
От сблъсъка на световете
изтръгва се зора.
Лицето ти – вода,
целувката ми отразява.
Но сянката ти отминава,
изтрита без следа.
След теб ще дойде друг –
не толкова прозирен. Плътен.
Присъствие, не дух безпътен
в случаен, чезнещ звук.
След твоя сън, нетраен и плашлив –
мистичен дим и дъх на "Живанши".
18.11.2019
https://www.youtube.com/watch?v=_x7I9JMzLuY
© Мария Димитрова Всички права запазени