21.11.2019 г., 10:12

Плашлив

540 1 1

По пръстите пера

червеното мастило свети.

От сблъсъка на световете

изтръгва се зора.

 

Лицето ти – вода,

целувката ми отразява.

Но сянката ти отминава,

изтрита без следа.

 

След теб ще дойде друг –

не толкова прозирен. Плътен.

Присъствие, не дух безпътен

в случаен, чезнещ звук.

 

След твоя сън, нетраен и плашлив –

              мистичен дим и дъх на "Живанши".

 

 

18.11.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=_x7I9JMzLuY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...