Nov 21, 2019, 10:12 AM

Плашлив

  Poetry
541 1 1

По пръстите пера

червеното мастило свети.

От сблъсъка на световете

изтръгва се зора.

 

Лицето ти – вода,

целувката ми отразява.

Но сянката ти отминава,

изтрита без следа.

 

След теб ще дойде друг –

не толкова прозирен. Плътен.

Присъствие, не дух безпътен

в случаен, чезнещ звук.

 

След твоя сън, нетраен и плашлив –

              мистичен дим и дъх на "Живанши".

 

 

18.11.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=_x7I9JMzLuY

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...