15 мар. 2010 г., 22:21

Пластове

1.1K 0 13

 

                                    Пластове

 

                       Въпроси пърхат до пресядане

                       във всичките прострени нощи...

                       И мрежата безумно мятаме,

                       почти в безвремие се молим...

                       А тя ни е оплела... Не съзнаваме.

                       Въпроси... Търсим оправдание...

 

                       Но зрънцето емоция пониква

                       в душата набраздена…

                       Грижливо го отглеждаме.

                       Възраждаме се и опълчваме

                       на трудните моменти…

                       И дишаме… свободно…

 

                       И сме част от нещо истинско,

                       което ни е променило…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Определено пишеш интелигентна поезия.
    Свободата в мисленето не е присъща на всеки, а само на свободните...
    А отговорите на въпросите, които пресядат, наистина променят.
    Прегръдка!
  • Аз пак се върнах, Павли
    Винаги се връщам на твоите творби, защото те ме карат не само да чувствам, но и да МИСЛЯ!!!
    Благодаря ти, че те има, защото за да са пълноценни емоциите и чувствата, за да е пълно на душата и сърцето, най-напред трябва да понапълним ума... поне за мен е така... и аз съм щастлива, че има такива автори като теб тук
    Е, не е лошо да има и заядливи автори... заяждането им действа тонизиращо
    Ама те пък бягат... та не мога да им благодаря за това тонизиране
    Е, разбрах все пак, че тук трябва да благодаря на Герда... и аз наистина Й БЛАГОДАРЯ!!!
    ГЕРДА, БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    Павли, а теб те прегръщам с обич!!!
  • На тази тема съм и аз. Благодаря!
  • Нека да дишаме тези емоции, Павлина!
    Да поникне това зрънце!
    Поздравления за посятия в душата стих!
  • много много мъдро и красиво написано...
    изящно...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...