Mar 15, 2010, 10:21 PM

Пластове

1.1K 0 13

 

                                    Пластове

 

                       Въпроси пърхат до пресядане

                       във всичките прострени нощи...

                       И мрежата безумно мятаме,

                       почти в безвремие се молим...

                       А тя ни е оплела... Не съзнаваме.

                       Въпроси... Търсим оправдание...

 

                       Но зрънцето емоция пониква

                       в душата набраздена…

                       Грижливо го отглеждаме.

                       Възраждаме се и опълчваме

                       на трудните моменти…

                       И дишаме… свободно…

 

                       И сме част от нещо истинско,

                       което ни е променило…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Определено пишеш интелигентна поезия.
    Свободата в мисленето не е присъща на всеки, а само на свободните...
    А отговорите на въпросите, които пресядат, наистина променят.
    Прегръдка!
  • Аз пак се върнах, Павли
    Винаги се връщам на твоите творби, защото те ме карат не само да чувствам, но и да МИСЛЯ!!!
    Благодаря ти, че те има, защото за да са пълноценни емоциите и чувствата, за да е пълно на душата и сърцето, най-напред трябва да понапълним ума... поне за мен е така... и аз съм щастлива, че има такива автори като теб тук
    Е, не е лошо да има и заядливи автори... заяждането им действа тонизиращо
    Ама те пък бягат... та не мога да им благодаря за това тонизиране
    Е, разбрах все пак, че тук трябва да благодаря на Герда... и аз наистина Й БЛАГОДАРЯ!!!
    ГЕРДА, БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    Павли, а теб те прегръщам с обич!!!
  • На тази тема съм и аз. Благодаря!
  • Нека да дишаме тези емоции, Павлина!
    Да поникне това зрънце!
    Поздравления за посятия в душата стих!
  • много много мъдро и красиво написано...
    изящно...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...