15 mar 2010, 22:21

Пластове

1.1K 0 13

 

                                    Пластове

 

                       Въпроси пърхат до пресядане

                       във всичките прострени нощи...

                       И мрежата безумно мятаме,

                       почти в безвремие се молим...

                       А тя ни е оплела... Не съзнаваме.

                       Въпроси... Търсим оправдание...

 

                       Но зрънцето емоция пониква

                       в душата набраздена…

                       Грижливо го отглеждаме.

                       Възраждаме се и опълчваме

                       на трудните моменти…

                       И дишаме… свободно…

 

                       И сме част от нещо истинско,

                       което ни е променило…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено пишеш интелигентна поезия.
    Свободата в мисленето не е присъща на всеки, а само на свободните...
    А отговорите на въпросите, които пресядат, наистина променят.
    Прегръдка!
  • Аз пак се върнах, Павли
    Винаги се връщам на твоите творби, защото те ме карат не само да чувствам, но и да МИСЛЯ!!!
    Благодаря ти, че те има, защото за да са пълноценни емоциите и чувствата, за да е пълно на душата и сърцето, най-напред трябва да понапълним ума... поне за мен е така... и аз съм щастлива, че има такива автори като теб тук
    Е, не е лошо да има и заядливи автори... заяждането им действа тонизиращо
    Ама те пък бягат... та не мога да им благодаря за това тонизиране
    Е, разбрах все пак, че тук трябва да благодаря на Герда... и аз наистина Й БЛАГОДАРЯ!!!
    ГЕРДА, БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    Павли, а теб те прегръщам с обич!!!
  • На тази тема съм и аз. Благодаря!
  • Нека да дишаме тези емоции, Павлина!
    Да поникне това зрънце!
    Поздравления за посятия в душата стих!
  • много много мъдро и красиво написано...
    изящно...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...