Плаване
Този дом е нахранен с мълчания.
Двете стаи са нашият стълб.
Ти прииждаш на топли дихания.
Аз увисвам. На тъничка стръв.
Май се молим за себе си. Грешници!
Аз ще бутам, а ти ще гребеш.
Колко още? Не пише във вестника.
На талази... до седмо море.
Този дом, мисля сит е с детето ни.
Бял и спретнат е. Малък палат.
Няма лутане. Просто в сърцето му –
двама луди гребат до откат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
