Jul 8, 2018, 8:07 PM  

Плаване 

  Poetry
669 16 38

Този дом е нахранен с мълчания.

Двете стаи са нашият стълб.

Ти прииждаш на топли дихания.

Аз увисвам. На тъничка стръв.

 

Май се молим за себе си. Грешници!

Аз ще бутам, а ти ще гребеш.

Колко още? Не пише във вестника.

На талази... до седмо море.

 

Този дом, мисля сит е с детето ни.

Бял и спретнат е. Малък палат.

Няма лутане. Просто в сърцето му –

двама луди гребат до откат.

 

 

 

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • удоволствието беше мое
  • Благодарности от сърце, приятели!
    Влади, Доче, Ангел, Иржи, Бени, Океан, за мен е чест!
    Океан, благодаря ти за разходката из стихотворенията ми и поставянето в любими!
    Слънчев и усмихнат ден на всички! 🌞
  • "двама луди гребат до откат." ... Прекрасен стих! ❤
  • Браво! Грабна ме този стих, Силве!Дръж тази посока в поезията!
  • Когато и двама участват,не е важно кой гребе,кой бута,важното да има синхрон и желание....И аз като Георги ще кажа на какво ми напомня твоята идея-мъжът,казват е главата,а жената-шията...И кой управлява всъщност-няма значение!!!Започвам да ти разбирам стиховете,Силве-бяха ми по-мъчни от прозата..../с извинение/
  • Всички в "лодката" гребат и бутат в една посока...
    Прекрасно усещане за семеен уют, описано в хубави стихове!

    "Колко още? Не пише във вестника.
    На талази... до Седмо море." !!!
  • Много красив стих с наситена емоционалност!
  • Благодаря от сърце!
  • Браво, браво!!!
    Много ми хареса!
  • 🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻
    Маги, Ангел, Ели, Гавраил, за мен е комплимент че сте тук. Благодаря Ви от сърце! Стихчето е скромно, но така ме радва, че Ви е допаднало.
    Ели, за мен е чест, че пак си тук, искрено ти благодаря за оказаната подкрепа!
    🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻
  • "Двама луди гребат до откат"
    морето-съдба е
    щастието-техният бряг.
  • Връщам се отново, за да отбележа съвършения ритъм на стиха ти, Силвия!
    Позравявам те за успеха!
  • Когато Поезията говори, лаиците като мен ръкопляскат.
    Съвсем заслужени овации!
    Благодаря за удоволствието, Силвия.
  • Внушително пишеш, Силве! Радвам се като видя нещо твое в раздел "поезия".
  • Светле, благодаря ти! Много мило 🌻.
  • Много, много хубаво...
  • Кери, Щураче, Владимир, благодаря Ви сърдечно!
    Щастлива съм с всички Вас!
  • Мисъл, чувства, изказ, всичко е налице, а от мен от сърце
  • Познах се тук... Благодаря ти, талантливке! Давай рома и наздраве за гребците!
  • Благодаря Ви, Нако, Хари! Успешна нова седмица!
  • Много ми хареса, Силвия... някак си, когато прочетох за детето долових уют и в същото време "двама луди гребат до откат"... борба!...
  • Благодаря ти, Младен! Зарадва ме!
  • "Този дом е нахранен с мълчания...
    двама луди гребат до откат."

    Много силни встъпление и финал. Поздравление, Силвия!
  • Благодаря Ви, Ели, Юри и Васе! Радвате ме .
  • Като лодка в безкрайно море...
    Неназовано, но внушено сравнение!
    Харесах, Силвия!
  • 🌅 Благодаря ти много, Ани!
  • Хубава е тази ситост.
    Попътен вятър на гребците!
  • Мария, благодаря ти много! 💓

    Петьо, благодаря сърдечно!
  • Това е лично и семейно. И - хубаво и искрено.
    Ще бутате, няма отказване
  • Отново впечатляваща и много силна творба! Поздравявам те, Силви!
  • Наде, Марианче, Бяла Орхидея, Георги, благодаря Ви! Правилно казваше Иржи, че то коментарите по-хубави от стихотворението. И все усмихнати, чета, чета и пиратската кърпа взе да ме стяга от смях. Георги, добър анализ, пак ме хвана в издънка, човек не може и да излъже да му се не види😀.
    Благодаря Ви от сърце!
  • Хубаво...
    Но - казваш, че ти буташ, а той гребе. Накрая споменаваш, че двама гребете... Като във вица: "Аз управлявам колата, мъжът ми кара"...Демек, той гребе, ти даваш указания. Типично...
  • Хареса ми!
  • И: Тринайсет призрака, в ковчега на мъртвеца...Абе, вдигаме Веселия Роджър и това е!
  • Благодаря Ви Лия и Самодив!
  • Еха, какво море! ❤️☀️❤️
  • Ахой, Наде! Йо-хо и бутилка ром! 😂
    Благодаря ти!
  • Силвенце!
Random works
: ??:??