Този дом е нахранен с мълчания.
Двете стаи са нашият стълб.
Ти прииждаш на топли дихания.
Аз увисвам. На тъничка стръв.
Май се молим за себе си. Грешници!
Аз ще бутам, а ти ще гребеш.
Колко още? Не пише във вестника.
На талази... до седмо море.
Този дом, мисля сит е с детето ни.
Бял и спретнат е. Малък палат.
Няма лутане. Просто в сърцето му –
двама луди гребат до откат.
© Силвия Илиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
