8.07.2018 г., 20:07 ч.
Плаване
Този дом е нахранен с мълчания.
Двете стаи са нашият стълб.
Ти прииждаш на топли дихания.
Аз увисвам. На тъничка стръв.
Май се молим за себе си. Грешници!
Аз ще бутам, а ти ще гребеш.
Колко още? Не пише във вестника.
На талази... до седмо море.
Този дом, мисля сит е с детето ни.
Бял и спретнат е. Малък палат.
Няма лутане. Просто в сърцето му –
двама луди гребат до откат.
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
удоволствието беше мое
-
Благодарности от сърце, приятели!
Влади, Доче, Ангел, Иржи, Бени, Океан, за мен е чест!
Океан, благодаря ти за разходката из стихотворенията ми и поставянето в любими!
Слънчев и усмихнат ден на всички! 🌞 -
"двама луди гребат до откат." ... Прекрасен стих! ❤
-
Браво! Грабна ме този стих, Силве!Дръж тази посока в поезията!
-
Когато и двама участват,не е важно кой гребе,кой бута,важното да има синхрон и желание....И аз като Георги ще кажа на какво ми напомня твоята идея-мъжът,казват е главата,а жената-шията...И кой управлява всъщност-няма значение!!!Започвам да ти разбирам стиховете,Силве-бяха ми по-мъчни от прозата..../с извинение/
-
Всички в "лодката" гребат и бутат в една посока...
Прекрасно усещане за семеен уют, описано в хубави стихове!
"Колко още? Не пише във вестника.
На талази... до Седмо море." !!! -
Много красив стих с наситена емоционалност!
-
Благодаря от сърце!
-
Браво, браво!!!
Много ми хареса! -
🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻
Маги, Ангел, Ели, Гавраил, за мен е комплимент че сте тук. Благодаря Ви от сърце! Стихчето е скромно, но така ме радва, че Ви е допаднало.
Ели, за мен е чест, че пак си тук, искрено ти благодаря за оказаната подкрепа!
🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻 -
"Двама луди гребат до откат"
морето-съдба е
щастието-техният бряг. -
Връщам се отново, за да отбележа съвършения ритъм на стиха ти, Силвия!
Позравявам те за успеха! -
Когато Поезията говори, лаиците като мен ръкопляскат.
Съвсем заслужени овации!
Благодаря за удоволствието, Силвия. -
Внушително пишеш, Силве! Радвам се като видя нещо твое в раздел "поезия".
-
Светле, благодаря ти! Много мило 🌻.
-
Много, много хубаво...
-
Кери, Щураче, Владимир, благодаря Ви сърдечно!
Щастлива съм с всички Вас! -
Мисъл, чувства, изказ, всичко е налице, а от мен от сърце
-
Познах се тук... Благодаря ти, талантливке! Давай рома и наздраве за гребците!
-
Благодаря Ви, Нако, Хари! Успешна нова седмица!
-
Много ми хареса, Силвия... някак си, когато прочетох за детето долових уют и в същото време "двама луди гребат до откат"... борба!...
-
Благодаря ти, Младен! Зарадва ме!
-
"Този дом е нахранен с мълчания...
двама луди гребат до откат."
Много силни встъпление и финал. Поздравление, Силвия! -
Благодаря Ви, Ели, Юри и Васе! Радвате ме.
-
Като лодка в безкрайно море...
Неназовано, но внушено сравнение!
Харесах, Силвия! -
🌅 Благодаря ти много, Ани!
-
Хубава е тази ситост.
Попътен вятър на гребците! -
Мария, благодаря ти много! 💓
Петьо, благодаря сърдечно! -
Това е лично и семейно. И - хубаво и искрено.
Ще бутате, няма отказване -
Отново впечатляваща и много силна творба! Поздравявам те, Силви!
-
Наде, Марианче, Бяла Орхидея, Георги, благодаря Ви! Правилно казваше Иржи, че то коментарите по-хубави от стихотворението. И все усмихнати, чета, чета и пиратската кърпа взе да ме стяга от смях. Георги, добър анализ, пак ме хвана в издънка, човек не може и да излъже да му се не види😀.
Благодаря Ви от сърце! -
Хубаво...
Но - казваш, че ти буташ, а той гребе. Накрая споменаваш, че двама гребете... Като във вица: "Аз управлявам колата, мъжът ми кара"...Демек, той гребе, ти даваш указания. Типично... -
Хареса ми!
-
И: Тринайсет призрака, в ковчега на мъртвеца...Абе, вдигаме Веселия Роджър и това е!
-
Благодаря Ви Лия и Самодив!
-
Еха, какво море! ❤️☀️❤️
-
Ахой, Наде! Йо-хо и бутилка ром! 😂
Благодаря ти! -
Силвенце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
