19 мар. 2006 г., 21:28

Плаващ свят

802 0 3
(вдъхновено от укийое - японска живопис)


В очите на художника безвластен,
Безцветно сини по рождение
Се отразява образът безстрастен
На мокри босоноги птици,
Объркани сред листена мъгла.
Измършавели от любов цикади
Прикрили сплетени тела
В повехналите клони на дъба
Очакват крайната метаморфоза
На неизбежната кафява смърт.

Невярващ, не, несигурен в очите си
Той смесва нови цветове,
Разчитайки на акварелите
Да върнат пъстрото небе,
С сияйните кристали на дъгата.

Безвластен и остана. И на платното
Изрисувани сивеят се
Изсъхнали от жега риби,
Оплетени безсмислено, нелепо
в зелена паяжина водорасли,
И призрачни парцалени медузи
Изсмукващи последни капки сок
От четки и души полу-изпразнени.

До следващата пролет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, Лунатик! Много е хубаво.
  • Стих,който е нарисуван умело! Браво!
  • Много красиво стихотворение! Наистина, винаги има разминаване между и идеята и въплащението, дори и когато "художникът" не е сляп. "Безвластен и остана."...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...