19 мар. 2006 г., 21:28

Плаващ свят

799 0 3
(вдъхновено от укийое - японска живопис)


В очите на художника безвластен,
Безцветно сини по рождение
Се отразява образът безстрастен
На мокри босоноги птици,
Объркани сред листена мъгла.
Измършавели от любов цикади
Прикрили сплетени тела
В повехналите клони на дъба
Очакват крайната метаморфоза
На неизбежната кафява смърт.

Невярващ, не, несигурен в очите си
Той смесва нови цветове,
Разчитайки на акварелите
Да върнат пъстрото небе,
С сияйните кристали на дъгата.

Безвластен и остана. И на платното
Изрисувани сивеят се
Изсъхнали от жега риби,
Оплетени безсмислено, нелепо
в зелена паяжина водорасли,
И призрачни парцалени медузи
Изсмукващи последни капки сок
От четки и души полу-изпразнени.

До следващата пролет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, Лунатик! Много е хубаво.
  • Стих,който е нарисуван умело! Браво!
  • Много красиво стихотворение! Наистина, винаги има разминаване между и идеята и въплащението, дори и когато "художникът" не е сляп. "Безвластен и остана."...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...