19.03.2006 г., 21:28

Плаващ свят

803 0 3
(вдъхновено от укийое - японска живопис)


В очите на художника безвластен,
Безцветно сини по рождение
Се отразява образът безстрастен
На мокри босоноги птици,
Объркани сред листена мъгла.
Измършавели от любов цикади
Прикрили сплетени тела
В повехналите клони на дъба
Очакват крайната метаморфоза
На неизбежната кафява смърт.

Невярващ, не, несигурен в очите си
Той смесва нови цветове,
Разчитайки на акварелите
Да върнат пъстрото небе,
С сияйните кристали на дъгата.

Безвластен и остана. И на платното
Изрисувани сивеят се
Изсъхнали от жега риби,
Оплетени безсмислено, нелепо
в зелена паяжина водорасли,
И призрачни парцалени медузи
Изсмукващи последни капки сок
От четки и души полу-изпразнени.

До следващата пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Лунатик! Много е хубаво.
  • Стих,който е нарисуван умело! Браво!
  • Много красиво стихотворение! Наистина, винаги има разминаване между и идеята и въплащението, дори и когато "художникът" не е сляп. "Безвластен и остана."...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...