Mar 19, 2006, 9:28 PM

Плаващ свят

  Poetry
798 0 3
(вдъхновено от укийое - японска живопис)


В очите на художника безвластен,
Безцветно сини по рождение
Се отразява образът безстрастен
На мокри босоноги птици,
Объркани сред листена мъгла.
Измършавели от любов цикади
Прикрили сплетени тела
В повехналите клони на дъба
Очакват крайната метаморфоза
На неизбежната кафява смърт.

Невярващ, не, несигурен в очите си
Той смесва нови цветове,
Разчитайки на акварелите
Да върнат пъстрото небе,
С сияйните кристали на дъгата.

Безвластен и остана. И на платното
Изрисувани сивеят се
Изсъхнали от жега риби,
Оплетени безсмислено, нелепо
в зелена паяжина водорасли,
И призрачни парцалени медузи
Изсмукващи последни капки сок
От четки и души полу-изпразнени.

До следващата пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави, Лунатик! Много е хубаво.
  • Стих,който е нарисуван умело! Браво!
  • Много красиво стихотворение! Наистина, винаги има разминаване между и идеята и въплащението, дори и когато "художникът" не е сляп. "Безвластен и остана."...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...