Обичам да бъда твоята пленница,
в силна прегръдка да дишам едва,
дали ни ориса онази вълшебница,
или със обич ни наказва така?!
С устни ме галиш - с поглед събличаш,
перфектно по тялото рисуваш с дъх,
хиляди пъти прошепваш "Обичам!" -
нежност копринена - прасковен мъх.
Целувам те дръзко, като лава се стапяш,
потичаш по мене - гореща вълна,
на ръце ме понасяш, устни прехапваш...
а казваше... любовта ни грешна била!