7.11.2010 г., 12:24

Пленница

827 0 11

Обичам да бъда твоята пленница,
в силна прегръдка да дишам едва,
дали ни ориса онази вълшебница,
или със обич ни наказва така?!
С устни ме галиш - с поглед събличаш,
перфектно по тялото рисуваш с дъх,
хиляди пъти прошепваш "Обичам!" -
нежност копринена - прасковен мъх.
Целувам те дръзко, като лава се стапяш,
потичаш по мене - гореща вълна,
на ръце ме понасяш, устни прехапваш...
а казваше... любовта ни грешна била!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...