Nov 7, 2010, 12:24 PM

Пленница

  Poetry
828 0 11

Обичам да бъда твоята пленница,
в силна прегръдка да дишам едва,
дали ни ориса онази вълшебница,
или със обич ни наказва така?!
С устни ме галиш - с поглед събличаш,
перфектно по тялото рисуваш с дъх,
хиляди пъти прошепваш "Обичам!" -
нежност копринена - прасковен мъх.
Целувам те дръзко, като лава се стапяш,
потичаш по мене - гореща вълна,
на ръце ме понасяш, устни прехапваш...
а казваше... любовта ни грешна била!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...