25 апр. 2020 г., 00:26

Пленница

735 0 0

Бленувам

да се будя в свят магичен -

градина с лъх на слънчогледи.

Мечтая

за живот досущ лиричен -

една любов и вечно спряло време.

Копнея

да не скитам в самота

по черни пътища без край,

а моля се да срещна радостта

и две очи да бъдат моя Рай.

 

Но в бляна красив аз се лутам сама

и всеки знак силно прегръщам,

как сляпо желая да видя следа,

но в днешния ден пак се връщам...

А има ли цветна градина за мен,

където любов ще намеря?

Или пък жестоко съм хваната в плен

на сладка, измамна химера?

 

А в клопката плахо бленувам сама,

мечтая

и силно копнея.

Картина с ума си рисувам една,

но губя се вечно в нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...