Apr 25, 2020, 12:26 AM

Пленница

  Poetry
733 0 0

Бленувам

да се будя в свят магичен -

градина с лъх на слънчогледи.

Мечтая

за живот досущ лиричен -

една любов и вечно спряло време.

Копнея

да не скитам в самота

по черни пътища без край,

а моля се да срещна радостта

и две очи да бъдат моя Рай.

 

Но в бляна красив аз се лутам сама

и всеки знак силно прегръщам,

как сляпо желая да видя следа,

но в днешния ден пак се връщам...

А има ли цветна градина за мен,

където любов ще намеря?

Или пък жестоко съм хваната в плен

на сладка, измамна химера?

 

А в клопката плахо бленувам сама,

мечтая

и силно копнея.

Картина с ума си рисувам една,

но губя се вечно в нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...