Бленувам

да се будя в свят магичен -

градина с лъх на слънчогледи.

Мечтая

за живот досущ лиричен -

една любов и вечно спряло време.

Копнея

да не скитам в самота

по черни пътища без край,

а моля се да срещна радостта

и две очи да бъдат моя Рай.

Но в бляна красив аз се лутам сама

и всеки знак силно прегръщам,

как сляпо желая да видя следа,

но в днешния ден пак се връщам...

А има ли цветна градина за мен,

където любов ще намеря?

Или пък жестоко съм хваната в плен

на сладка, измамна химера?

А в клопката плахо бленувам сама,

мечтая

и силно копнея.

Картина с ума си рисувам една,

но губя се вечно в нея.