Една плесница сякаш е достатъчна -
безброй вулгарни думи да замести,
както е достатъчно ний двамата

в едното ''сбогом'' тясно - да се вместим.

Безбройно е умирала утехата
и ние с теб сме все неутешени,

че в утрото, самички по пътеката,

незнайно как - отново ще се срещнем.

Прошарени, премръзнали, прегърбени

с твърди хлебове във плетени торбички -
ще се видим в минало прегърнати,

а днес останали самички.

И тая среща след безкрайната раздяла 

ще почне с разговор красиво бледен,

че ти в голяма скръб си овдовяла,

а аз останал съм завинаги неженен.

И после ''сбогом''! Пътят ни е свършил -
любов младежка, между старец и старица!
Явно всекиго от нас до днес е търсил -
всичко да си спомни след една плесница...