Nov 16, 2012, 10:15 PM

Плесница

  Poetry » Love
783 0 0

Една плесница сякаш е достатъчна -
безброй вулгарни думи да замести,
както е достатъчно ний двамата

в едното ''сбогом'' тясно - да се вместим.

Безбройно е умирала утехата
и ние с теб сме все неутешени,

че в утрото, самички по пътеката,

незнайно как - отново ще се срещнем.

Прошарени, премръзнали, прегърбени

с твърди хлебове във плетени торбички -
ще се видим в минало прегърнати,

а днес останали самички.

 

И тая среща след безкрайната раздяла 

ще почне с разговор красиво бледен,

че ти в голяма скръб си овдовяла,

а аз останал съм завинаги неженен.

И после ''сбогом''! Пътят ни е свършил -
любов младежка, между старец и старица!
Явно всекиго от нас до днес е търсил -
всичко да си спомни след една плесница...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...